четвъртък, 28 януари 2010 г.

Страшни приказки (за правилата)

Разказвате ли страши приказки на децата си? Страшни от гледна точка на представите ни кое ги плаши или от това, което наистина ги кара да се страхуват?

Преди няколко дни Борис влезе в една такава серия от пакости и бели, че ми беше изключително трудно да си стоя спокойно на границата между вежливостта и добротата. Най- вероятно така е компенсирал дългото ми отсъствие или пък е заявявал нуждата си от вниманието ми. Или и двете заедно. Но когато го приспивах за следобедния му сън, разказах следната приказка:

"Един малък човек бил мнооого непослушен. Ядосвал майка си и баща си; те го молели да не върши чак толкова бели наведнъж, но той продължавал. Счупил всичките си играчки, разпилял ги из цялата къща, извадил всички вилици и ножове и си построил гора върху паркета... (следва един много дълъг списък, несъществен от гледна точка на сюжета). Накрая ударил братовчедка си, при това без да му е направила нищо и два пъти един след друг. Колкото и да го молили родителите му, той не спирал да върши бели. И не се вслушвал в моблите им. Накрая таткто на малкия човек му предложил избор - да продължи да върши бели и да си играе сам или да направят заедно магистрала. Малкият човек се съгласил, след което веднага съборил всички книги от библиотеката на земята. И баща му, много разочарован, си тръгнал, за да го остави да си помисли дали така е по- добре.

Малкият човек останал сам. В началото се забавлявал, но след това огладнял и нямало кой да му приготви да яде. Нито кой да го гушне, преди да заспи. Или пък да го изкъпе преди това. Изведнъж на вратата се почукало. Малкият човек отворил и видял една баба с остър и дълъг нос и големи очи. Тя му казала, че е бабата на непослушните деца. И го взела, сложила го в една торба и тръгнала да го води в къщата си.

Малкият човек плакал, а сълзите му минавали през торбата, превлъщали се в бисери и оставали върху снега. Когато бащата и майката на малкия човек започнали да го търсят, тръгнали по следата от бисерите и го открили. Малкият човек чул как го викат, ритнал силно торбата, тя се развързала и той изскочил навън. Таткото и майката се скарали на бабата на непослушните деца, защото взела дете, което не е нейно. Освен това малкият човек не бил непослушен, а просто много обичал да прави пакости, въпреки че това натъжавало майка му и татко му. И го прегънали мнооого силно..."

Тази история Борис изслуша с голямо внимание, след което се обърна и веднага заспа. А когато се събуди искаше "Бабата тати доде, гуееми очи". И така няколко пъти. Според майка му обаче, такива истории не бива да се разказват. Защото били страшни и плашели децата.

Този спор ме накара да се замисля за страшните приказки - защото има доста зловещи, нали? Ловецът трябва да убие детето, да му извади сърцето и черния дроб като доказателство, че е свършил работа, но накрая убива сърничка и я разфасова; вълкът е изкормен, натъпкан с камъни и удавен в кладенеца и т.н. Всъщност каква е ролята на страшните неща и защо те трябва да се разказват на децата? Или поне защо всяка култура разказва на децата си подобни приказки и каква е функцията на страха, респективно на зловещия персонаж.

Преди няколко дни, заради работата върху един сценарий, прочетох отново "Морфология на приказката" на Проп. В общи линии всички вълшебни приказки, според него, са изградени от еднакви, комбинирани в една и съща последователност елементи. Раглеждането на страшните приказки от този ъгъл ни позволява да видим каква е функцията на страха в приказката. Казано накратко, тя се състои в научаване на следното:

1. Съществуват страшни неща, 2. Човек може да победи страха си, 3. Срещаш страшното, когато нарушиш забрана, 4. Единствено нарушаването на забраната (правилата) може да те изведе на нов път, където да срешнеш непознатото, 5. Можеш да избереш да не бъдеш като другите, стига да понесеш последсвията от това, 6. Ако искаш да си като всички, трябва да не нарушаваш забраната.

Струва ми се, че по този начин, чрез страха и пътищата за преодоляването му, обществата са създавали онези хора, които са имали смелостта да тръгнат по свой собствен път и да придвижат обществото нанякъде. И ако страшните приказки правят точно това, защо да не продължим да ги разказваме на децата си? Защото според мен тези приказки са супер полезни и изграждащи.

ПС - Борис говори за "бабата с очите" с любопитство и желание да я срещне отново. Докато спорихме с Диана, се сетих за историята на Сидхарта и дворецът, в който го затворили, за да не вижда грозното на света. В романа на Хесе, Сидхарта казва, че човек не може да спести нищо на детето си и да го предпази от грешките, които ще допусне (от съдбата му).

5 коментара:

  1. Хубав анализ на Проп. Обаче си мисля, че една теоретична реконструкция на (морфологията на) приказките може да не съвпада с логиката на възприемане на посланията от децата. Аз например си спомням, че майка ми ме плашеше, че циганката ще дойде да ме вземе, ако не си изям яденето, което не е точно като да ти разкажат страшна приказка, но така или иначе тогава явно не съм правела още разлика между приказка и реалност (съответно между измислената циганка от заплахата и съвсем реалната такава), защото потръпвах всеки път когато някой звъннеше на вратата, докато аз се хранех. Впоследствие започнах да имам натрапчивите сънища, че имам втора майка циганка :) Разбира се, в случая липсва посланието на приказно разказаната история, но онагледява колко буквално и непосредствено могат да възприемат децата неща, които за нас са очевидно измислени, и как могат да пречупят през детското си въображение всяко едно нещо, понятие, послание, и да си го измислят по непонятен за нас начин. Та затова си мисля, че много внимателно трябва да се подхожда със страшните приказки, поне докато не дойде времето, когато децата могат да правят разлика между реалност и измислица, която просто трябва да носи някакво послание. Отвъд това аз лично имам проблем с посланията на повечето класически детски приказки относно понятието за добро и зло, красиво и грозно, женствено и мъжествено и така нататък,някакви крайни опозиции, който все още не съм измислила как да разреша. Децата имат уникалната способност да задават въпроси към неща, които ние сме свикнали да приемаме за така безвъпросни, че дори не знаем как да им отговорим. И затова не ми харесва да им се дават наготово някакви формули за това какво е добро и лошо например (вълкът винаги е лош,защото яде хора, а ловецът добър,защото убива лошите вълци, например, и това е така, защото ... просто е така, без обяснения).
    Сещам се за Федър от "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", който разказваше как четели книжките заедно със сина си - вечер лягат и започват да четат от книгата бавничко, като се спират на всяко изречение или абзац и го разискват, задават си въпроси за това кой какво мисли и така нататък, четат една по-дъблга книга месеци наред, но я използавт като приятен начин да си тренират критическото мислене, както и да общуват по между си и да се опознават взаимно, вместо да приемат наготово послания :) Много удачен вариант ми се струва това :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ето и гледната точка на Диана - не знам защо нещо не се е получило да го постне сама, затова я слагам тук:

    Макар хич да не обичам оправдания, тук не мога да се въздържа да не коментирам защо съм против разказването на страшни истории на сина ни Борис. Просто, защото плашенето като метод на възпитание не ми харесва още от моето детство. И от наблюденията ми, обикновено обект на подобни страшни истории стават наистина т.нар. по-буйни деца, които реално са и деца с по-голямо въображение и чувствителност (което в случая е притеснителното). Страхът е една от най- ранните емоции и не подминава никое дете. И определено не е приятна емоция, таке за мен ролята на родителя е не да засилва този страх, а да превърне това неприятно чувство във възможност на едно емоционално израстване. Родителите са тези, които трябва да помогнат на детето да се справя със страховете и да се научи да се справя с тях. Появата на страха в света на Борис е още един начин да се сближиш с него. Измислянето на страшни истории за възпитание е белег за родителско „несправяне” по друг начин. Още повече на истории подобни на тази за Торбалан или Баба Яга. Защото техният сюжет е сигнал за малкото дете, че нещо в него не е наред. То разочарова толкова много родителите си, че дори те се отдръпват от него и идва чудовището, което да го накаже. Посланието на тези истории е: „Ти си лош, затова идва нещо, което да те накаже!”. Факт е, че Борис е много впечатлен от историята. Но аз разчитам това не като любопитство, а като страх, защото винаги се сеща за нея вечер, когато с тъмното идва и страха. И за мен тя изобщо не е безобидна. Според мен подобни истории не бива да се разказват. Страховете за част от живота и те ще дойдат така или иначе в света на Борис. Нашата роля в този период е отново една и съща – той да срещне подкрепа от нас, за да ги преодолее. Да знае, че ще сме до него и ще го защитим. Да му обясним, че ние също сме се страхували от тъмното и че заедно с мама и тати можем за изпъдим всички шашави чудовища. Точно заради това се наложи да измислим заедно силното викане "Пууук", за да може бабата просто да изчезне като сапунен мехур и гушкайки се да заспим. Той има нужда от нашата помощ, защото на тази възраст не може да намери сам начин да превъзмогне тези страхове.

    ОтговорИзтриване
  3. да, макар да трансформира вече по свой начин приказката - сега торбата е пълна с бонбони, а и според мен страховете на таз ивъзаст са силно преувеличени. Идеята на този пост беше не толкова в това колко е добре да караме децата да се страхуват, а че страхът (в малки, контролирани дози) просто разширява границата на въображението и от там на свободата на децата, респективно на хората.

    А за Федър - да, примерът е много хубав. За последен път препрочетох тази книга в автобуса от Люлин 4 до Университета; бях забравил за връзката баща - син там, мерси :)

    А ако всички приказки имат сходни послания, защо измислените от нас самите да бъдат различни?

    ОтговорИзтриване
  4. Да, разбирайки страха в този смисъл, мисля, че е полезно. В смисъл, всеки се страхува, детето трябва да знае, че това е нормално, и съответно трябва да се учи как да се справя с този страх и да го приема като предизвикателство, а не като спирачка - тук въображението помага много.

    ОтговорИзтриване
  5. Хубава тема и хубава дискусия :о)
    Аз също съм се чудела не са ли вредни страшните приказки щом докарват кошмари на децата ни. Според някои мои познати псхолози, работещи с деца, страшните приказки дори са полезни, защото всяко дете има страхове и тези приказки им позволяват да облекат страховете си в образи, което прави справянето с тях много по-лесно.

    ОтговорИзтриване