петък, 17 юни 2011 г.

Тиха светлина

в мрака разполвен от тиха светлина
между пръчките със белези покрити
на леглото
и повдигащата се ритмично
пухена
завивка
пеперудено подскачат
миглите на моя син

знам, в съня си пак прескача
камъните на реката
бърка с длани във водата
чак до лактите ръцете си потапя
после сяда кротко под върбата
и със джобното си ножче
(да, това, което ще му подаря поне след пет години)
се опитва свирка да издялка
за да свири на вълните речни
след това от нея лодка ще направи
и ще я остави да отплува по водата
без да го е грижа
и ще тича сам по прашната пътека
за да хване пеперуда за любимото момиче

в мрака разполвен от тиха светлина
толкова голям изглежда във съня си
сякаш изведнъж пораснал
мушнал под главата си ръчичка
във която стиска джобно ножче
подарено вчера

понеделник, 13 юни 2011 г.

бялата череша

солена от морето
е косата на сина ми
и упорито пада
всеки път в очите
докато се храни
на масата под бялата череша
останала изправена във двора

поглеждам го и спомням си
за времето, в което
скачахме от камъка в морето;
за времето, което си отиде
и стурава ми се,
че нямало е никога море такова бурно
и нито син съм имал,
нито пък черешата във двора ни била е

единствено във спомените ми
оставам си бащата, който
момчето си да плува учи
във морето