вторник, 17 март 2009 г.

Защо когато прекарваш повече време с детето си през деня хората си мислят, че те издържа жена ти

Струваше ми се безумно трудно да приема, че животът може да се промени драстично след раждането на детето. Всъщност по същия начин свикнах с безвъзвратното на промяната, когато преди девет години спрях цигарите, този път окончателно; след три опита, но това е друга история...

За щастие, през последните две години животът ми се промени така, че разполагам с времето си, мога да работя когато си искам и да не работя когато искам, без да страдам от някакви очевидни липси на неща. Това ми даде възможност да прекарвам повече време със сина си, особено след като мама се върна на работа.

Често се случва да видя стари свои познати или в Морската градина, или някъде по улиците на Варна, бутайки количките с техните бебета. И тъй като използвам всяка безумна поява на слънцето, винаги излизаме с Борис навън. Което означава повече срещи.
Един ден някой ми каза - "Абе вярно ли е, че жена ти те издържа?". В началото се засмях искрено, но после започнах да си мисля за стереотипите, които съпътстват животът ти като родител.

Защо непременно трябва се прави (в съзнанието всъщност, откъдето започва всичко) избор между това, да прекарваш повече време с детето си и това да работиш, за да издържаш семейството? Винаги съществуват гъвкави варианти, а всичко останало, струва ми се, е извинение. Да се върнеш на работа и да прехвърлиш грижите върху бавачката, за да не се побъркаш от това, че светът трябва да бъде открит наново, а твоят вече си е отишъл. Или да оставаш по- късно в офиса, за да свършиш нещо супер неотложно, без което светът ще се свърши, вместо да се прибереш удома и да поемеш щафетата?

Вярно, съгласен съм, че е доста трудно да се откажеш от сигурността на работата от осем до пет, пет дни в седмицата и твърдата заплата плюс бонусите на всяко пето число. А понякога си е и непосилна задача. Но пък със сигурност собственият ти живот се определя от изборите, които сам правиш, така че за какво всъщност става въпрос?

Промяната, всяка промяна, освен свобода, ти носи стрес и болка. Въпрос на решение е кое да жертваш и кое не. Ако избереш да бъдеш родител, нормално е да се стремиш с всички сили да го постигнеш. Все пак, ако решиш да си професионален музикант, не можеш да минеш без поне шест часа свирене дневно, нали. Същото е и с това, да си родител. Време, което даваш и което се радваш, че си отделил, а не жертвал за детето си.

Струва ми се, че след като веднъж си направил избор да станеш родител, този избор е някак окончателно прекрасен. И може, ама наистина, да те измъкне от стереотипите, които те засипват, задушават, определят живота ти и да те направи свободен.