събота, 25 февруари 2012 г.

Сестрата на вдовицата

Изправя се
(Кълбото се търкулва в сянката на масата)
За да оправи непокорната яка
Която все под ремъка на чантата се гъне

Пристъпва тихо до вратата
Ръката и докосва два пъти резето

Сбогуват се и пръстите и 
И потръпват леко
Към стъпките, потъващи във коридора

Все още сутрин е
А вечерта е толкова далеко

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Още малко

ех,
онази плитчина
в която спънах се, за да погледна
морето и бушуващите риби
онази същата
в която се научих да се гмуркам
и да плувам
търся вече цяло лято

а слънцето не ми помага

затиска ме в пукнатините
на камъните, дето са заръфали брега
и кара ме да търся миризмата
на милостивите им сенки
изпълнени със водорасли
и черупки, хиляди черупки
наточени като бръсначи

онази плитчина, в която искам
от слънцето по пладне да се скрия
все някак си ще я открия
само още малко да отдъхна
краката ми нарязани да си починат

още малко, само още малко