понеделник, 17 септември 2012 г.

Сянката, която чака

Помня само старата смокиня
Сянката и всяко лято
Става все по-тъмна
Плодовете - по-големи натежават
И отнякъде полъхва
Мирис на солена риба
(Нанизи, оставени да съхнат
На въжета, вместо ризи)

И тогава се обръщам
Стъпките ми прашни как изчезват
Виждам
Там, където сянката започва
И солта по кожата е също
Като влязла във окото ми прашинка

Нещо все ме кара да се връщам
Летния следобед да нагледам
Този точно двор със старата смокиня
Сянката, която все ме чака

неделя, 16 септември 2012 г.

Само с гларусите

Само с гларусите си делим
Пътеката между морето и брега
Тази септемврийска сутрин

Техните трипръсти букви
Върху пясъка разказват

Повече какво да кажа нямам

събота, 1 септември 2012 г.

Търново

Лабиринт
от каменни стълбища и стрехи
е замъкът на детството.

Тук,
където и да спреш да си починеш
като камъчета се търкалят
спомени и приказки.

После улиците се пресичат
във прегръдка.
Град, от който никога не тръгваш.