петък, 21 май 2010 г.

Български пощи

Това е старата кутия на Кокимото - любим варненски артист, който прави чудесни неща. От тази седмица още по- любимият ми варненски галерист Дора от Буларт, го представя в галерия Юка. Изложбата се казва "Български пощи - качество, доверие и традиция" (последните три думи почти в този ред) и показва дългата история на Калоян с пощенските пратки. По време на откриването разказа, как изпращал сам на себе си картички по пощата и ми хрумна как сега от време на време си изпращам мейли на себе си, за да не загубя нещо, което съм открил случайно в мрежата, но в момента нямам време да разглеждам. Но не е същото, като да получаваш хартиени писма с изрисувани пликове, например.

И в този ред на мисли - ето още един интересен разказ със снимки за нещо, което се случи преди малко във Варна и анонс в добавка.

На две колела

Отдавна се каня да напиша нещо за тези колелета без педали. Всичко, което Диана прочете по въроса, казваше, че с тях децата се научават най- бързо да пазят равновесие и да карат истинско колело с педали. Това, което взехме на Борис, стоя цяла зима в хола, а той неусетно се научи да го управлява и да се движи с изключителна скорост у дома. Имаше една степенка, без която не искаше да го кара, но след като я махнах, дори не усети липсата и. Още първия път навън пазеше равновесие и караше ето така.

Един приятел каза, че негов приятел направил подобно колело на дъщеря си от дърво, с което също много бързо се научила да пази равновесие и да се придвижва бързо, но не открих чертежите. Това, което има Борис, е на Кетлер и му го поръчахме от MyToys. Тук (във Варна) не съм ги виждал по магазините, но горещо препоръчвам този начин на свикване към движение на две колела.

понеделник, 3 май 2010 г.

Загаснало огнище

Сред борове усукани
от вятъра солен
пътеката ми свършва