сряда, 5 август 2015 г.

Август

Натежало от лято небе
Се прибира
Уморено от цял ден надничане
През короните на дърветата
Тихите улици скрили
Пак е август, все същия месец
На приятели, тръгнали на разходка 
Към фара
Цяла зима си струва да чакаш
Този август, нахранен със срещите
Макар че все някой пак ще пропусне
Тук да се върне, дори и за мъничко

четвъртък, 2 юли 2015 г.

Тиха улица

Вратата е съвсем обикновена
Зелена е
Едва се вижда
Сред розите
Високи колкото дървета
Боята е на люспи
Около двата некролога
А вътре в къщата
Достатъчно пространство се отвори
Още миналата есен
(защо когато всичко свърши
веднага не започва нещо ново)
По прашния, нападал липов цвят
Е пълно със следи от стъпки
Които от вратата тръгват
Сами
Почити на пръсти
И връщат се напразно уморени
Боята по вратата е на път да падне скоро
Цялата
От викове надежда

Лятото едва сега започва


сряда, 24 юни 2015 г.

Хвърчило

Китайско е, и пъстро
Вятъртът го грабва от ръката ми
И го понася
Нагоре
После бавно го спускам надолу
Докато прескачам сухи водорасли
Искам, искам
Крещи от радост дъщеря ми
Да кацне върху пръстчето ми, тате!
И спуска се веднага
Хвърчилото
А струва само педесет стотинки
Усмихва се жена ми

вторник, 23 юни 2015 г.

Чужди думи

Говорим с татко
Късно тази вечер
Ползвам само три книги, казва ми той
Когато решавам кръстословици
Книга за операта
Мальй атлас мира
и Речник на чуждите думи 
Но май е остарял, чуди се
Има ли нов, пита накрая
Няма, отговарям
Сега всички думи са чужди
После става от масата
И тръгва бавно през двора
В тъмното

понеделник, 22 юни 2015 г.

Север

Три поредни дни
Все по на север влизам
В морето
И все по мътна е водата
Дори не виждам дъното
Когато гмурна се надолу
С един приятел си говоря
Който
Не ходи много много
И обича
Брегът да е познат,
Поне донякъде
Кристално чиста е водата днес, казва
И затваря
А тук, на север
Рибарите сушат на вятъра
Измокрените дрехи

петък, 24 април 2015 г.

На брега когато сутрин

Едно момиче
С тяло, жилаво като коприва
На слънцето изпращаше поклони
Морето тихо промърмори:
Не ми омръзва тази гледка
От толкова години вече
И после се протегна мързеливо
Момичето да стигне