събота, 27 август 2011 г.

Привечер

Привечер
очите ми са вече сини
от взиране в морето

И светлината
е процеп, не - завеса
между световете

Дори във сенките
на кривите дървета
ръцете ти протегнати откривам

Привечер
самотата
е повече надежда

петък, 26 август 2011 г.

Очакване

И ти, и аз
на пейката под сянката на ореха
притиснати към греещия зид
ръцете си държим

Изчезнало е селото
похлупено с грамада кръстове

Останала е само тази улица
и тротоара прашен
по който бягат ни очите
очаквайки отново детски стъпки
в тишината да рисуват

Поне ръцете си държим
и имаме какво да чакаме