Август

Натежават
Иначе пустите улици
От приятели
За малко дошли си
Да погледат морето през лятото

Думите
Сладко се смесват със спомени
И забравям
Кой ден и кога съм

Утре
Отново ще ходя по празните улици
Но пък днес
Е сезона на срещите
И потъвам, не ми се изплува
Сякаш взел съм от някого
Мъничко време назаем

Баща и син

Различен е от мен
Но пак съм същият
Отново скрит във сянката
Зад ъгъла
И все не са достатъчно
И думите, и ласките
И приказните вечери
Когато съм огнището през зимата
С ръце, към мен обърнати

И все не мога да си спомня
Къде съм скрил тръбата сребърна
С която да изсвиря към небето
Ей, тук съм
Тук съм и ме има

Прилив

Остава още час
Докато сянката на близките дървета
Не скрие пясъка
С лица към вятъра и към морето
Последни са останали на плажа
Деца и старци
И някакво момиче с книга на брега.
Обичам чакането на нощта,
Но тук, сега, на този бряг
Не помня толкова самотен прилив