вторник, 26 април 2011 г.

Пързалка

На Марин Б.

Тъгата
Че светът е бил създаден
Непоклатимо съвършен
Подробен, до последната извивка
До болката, стаена в всеки вик
До ужаса от всяко
Ожулено коляно
Ме кара непрекъснато да търся
Неизследвани пространства
Вътре в мен

четвъртък, 21 април 2011 г.

Никола в чудния сват на яслата


Моника е майка на Никола (12 месеца). От известно време е в Германия. Преди няколко дни пусна поредица от снимки в профила си във Фейсбук от яслата на Никола. Това, което видях, ме впечатли страшно и колкото и да не ми се искаше, в главата ми веднага се появиха сравнения между това, което видях и това, което виждам всеки ден, когато водя Борис на детска градина. Затова я помолих да ми разкаже малко за опита си там и тя го направи с удоволствие.

Разкажи малко за мястото, на което се намираш. Как се стигна до откриването на ясла там?

Ние живеем в едно село, което се казва Шнайтзее и наброява около 3000 души. Има основно училище и детска градина, а селото е пълно с деца. Има и една група от майки, които се събират всеки вторник, за да ядат бретцели и да пият чай или кафе, докато децата играят. Появила се обаче нужда от ясла. Не знам дали местните майки са ходили да молят кмета или кмета сам е решил да я построи, обаче нуждата била явна и ето ти на - ясла.
Понеже детската градина в селото е в мъничка постройка, към която не може да се пристрои ново помещение, за място на яслата били определени две стаи от училището. Те са на приземния етаж, за да е по-удобно за джуджетата, когато стане време да излизат да играят навън.



Стаите не са големи, голямата е около... 30-40 квадрата. В нея, освен всички невероятни играчки и пързалки, са наредени две маси с малки дървени столчета, кухненски кът, в който са шкафчетата с чиниите и печката, както и едно рафтче, на което в отделни кутии стоят нещата на всяко дете от рода на храна, биберон, вода...
Спалнята е дълга и тясна стая, в единия край на която са струпани едно върху друго малки дървени легла. Почти всички мебели и грачки са от дърво - поръчвани са по каталог и са съобразени с нуждите на децата.

Знаеш ли кой е финансирал новата ясла?

Местните са ревностни католици и яслата била изградена с вездесъщата помощ на местната църква. Затова и на първата родителска среща не присъства кметът, а попа. В голямата стая, точно над вратата, има закачен дискретен кръст, а това, че ние не сме католици, а православни не притеснява никого. Както и нас не ни притеснява, че Никола ходи в католическа ясла и вероятно ще ходи и в католическата църква.
Около 3 седмици преди старта на яслата ни събраха на родителска среща, на която се запознахме с трите госпожи, както и с останалите родители. Играхме забавни игри, в които теглиш листче, на което пише името на дете и интересите на родителите, а ти трябва да познаеш кои са те. Така счупиха ледовете, а в края на срещата ни направиха презентация за системата на "свикване" с яслата.



Как свикват децата към новата среда?

Работи се по някаква берлинска система, която е следната:
Първата седмица родителите ходят всеки ден с детето в яслата, стоят заедно по час и половина, оставят го да го забавлява госпожата или да играе с други деца, а родителите стоят дискретно отстрани на малките столчета и пият кафе или чай, любезно предоставен от госпожите. Ако случайно детето се почувства само и изоставено, веднага го гушваш, малко играеш с него и госпожата и пак го оставяш и си допиваш кафето. В стаята си, но все едно те няма. Следва втора седмица, в която намалява времето, което прекарваш с детето. Стоиш половин час, махаш му за чао и го оставяш за 1 час само с госпожите. Оставаш в малка стаичка за родителите, в съседство с голямата стая за игра и в случай на нужда, веднага се появяваш. После трета седмица - 15 минути с детето, час и 15 минути само. Четвърта седмица - влизаш, обуваш му обувките, оставяш го в стаята за игра, раздаваш целувки, махаш за чао и го оставяш. И седиш с телефон в ръка да чакаш да ти звъннат ако има проблеми.

А в действителност какво се случи?

Практиката се оказа далеч по-проста. Оказа се, че нашите джуджета, общо 10 на брой, са корави характери и още от втората седмица ги оставяме сами. Три дни бяхме с тях по час и половина. Приемаха ни на групи от по 2 деца, за да могат учителките да се занимават само с по едно дете, а детето да свикне, че тази госпожа ще отговаря само за него, ще играе с него и ще отговаря на всичките му прищевки. Миналия четвъртък и петък оставахме за половин час, махахме си и изчезвахме за 1 час. Нито едно от децата не плачеше при разделите, затова още в петък решиха, че от понеделник ще пробваме с това да ги оставяме за толкова време, за колкото плащаме.
В понеделник отидохме, оставихме го, помахахме му, той скръцна леко, госпожата го залъга с едно шише, пълно с вода и камъчета... и човека автоматично забрави за нас. И така за 4 часа. В 12 без нещо на обяд отидохме да го вземем и го заварихме на рамото на нашата госпожа. Човека няма проблеми, играе 4 часа, суууупер много се уморява, обаче не иска да спи. Гушка го, заспива, слага го в леглото и се събужда и започва да църка. Иначе си яде всичко, което му носим, пие вода, обаче не иска да спи. Както и не иска да ходи до тоалетна. Понеже ние го научихме на гърне и той си върши всичко в гърнето. Обаче в яслата отричат гърнетата и ползват седалки. И е логично. Няма смисъл да учиш детето на гърне, после то да се страхува от голямата тоалетна и още веднъж да минеш цялата процедура с ученето... Ама на, кой да ни каже, нашите баби залагат на гърнето.



Никола как свикна?

Вчера госпожата пак опитала с тоалетната, обаче той ревнал. Тя решила поне тогава да му смени памперса, обаче той не искал да легне на масата за повиване... и ми се извинява половин час, че не успяла да му смени памперса. Затова решихме днес като отида да го взема, да остана малко с него, да му покажа тоалетната, да го гушна, да му кажа, че тя не е страшна и не хапе. И го направихме. Нищо не върши, но стоя известно време на седалката. И показах на госпожата как да го залъже, за да успее да му смени памперса. Защото той е във фазата с прохождането и не иска да лежи, а непрекъснато да е прав и да се движи.
Иначе това, че не ходи още не притеснява никого. Всъщност тук децата тръгват на ясла на 1 година и това е минимума, но казаха, че щом след 1 месец става на 1 година няма проблем да започне, тъкмо и да свиква. И НЯМА проблем, че не ходи. За разлика от България... Ама в българските ясли няма една проходилка, с която да се движат децата, които прохождат. А тук има 3. Защото първия ден Никола игра с една, която е гадна и се обръща... Затова на другия ден имаше още 2, с които да щъка.

Какви са таксите за тази ясла?

Таксите са 200 евро за по 4 часа на ден, 220 мисля беше за 7 часа. Плащаш допълнително по 2 евро на ден, ако искаш детето да яде храна в яслата. Тя е от местния магазин, в който има кухня, но в магазина преобладават био нещата, така че можеш да си сигурен, че не ядат боклуци като картофена супа, пълна с фиде... Можеш и да му готвиш и да му носиш твоя си храна. Ние така правим, защото той още не е ял някои неща като риба, а тук децата на 4 месеца вече са опитвали цитрусови плодове... Така че решихме малко да изчакаме докато му дадем да опита почти всичко преди да започне да яде в яслата. Но скоро и това ще стане. Освен това аз още имам замразена кърма, с която му приготвям закуска и му я нося в едно бурканче, а те му я дават.
Няма проблем да снимаш в яслата, както вече стана ясно :) Една приятелка ми писа как, когато нейния Никола тръгнал на ясла, помолила да остане малко с него първия ден, за да не реве, но я изгонили... Никой не мисли дали детето ще се стресира, дали ще реве...

сряда, 13 април 2011 г.

Утре

На моста тъжен аз седях
и виках мама през реката
пред мен небето, натежало
привеждаше житата

Пътеката от хълма
се спускаше, сама
жена - но не, не беше мама
а сянката на есента

С ръце лицето си да скрия
поисках, но какви
са тези стари длани
пред моите очи

На моста тъжен аз седях
и виках през реката
реката ми отвърна само
с вълни от тишина

петък, 8 април 2011 г.

Говорихме си днес за бременните ни жени

на чаша чай
и стръкчета зюмбюл
във ваза върху кухненската маса
говорихме си с радост, без да се оплакваме
за времето
откакто гъвкавите им тела
са се превърнали във работилници
в лаборатории на алхимици
в които бури с нечовешка сила
се вихрят и заплитат елементи
неизвестни - оттогава
живота ни са връхлетели
струва ми се
някакви жени напълно непознати
с които изведнъж живеем
докато не се родят
децата ни, тогава
жените ни
се връщат бавно и изтриват
спомена за непознатата жена
с изящество, което само те владеят

понеделник, 4 април 2011 г.

Приказки в събота сутрин




Преди време бях обещал да отидем във вълшебната книЖарница Жар-птица, за да слушаме съботни приказки с Борис и да разкажем после как е било. Всъщност измина повече от година, но в събота, деня на детската книжка, се озовахме там.

КниЖАРницата беше пълна догоре с деца и родители. Със сигурност два пъти повече място нямаше да бъде излишно, но това не е особено важно. Точно тази събота четенето на приказки започна с "открит урок" по музика, което най-вероятно беше причината за сложните танци на майки с камери и телефони в ръка, опитващи се да заобиколят всяко неочаквано препятствие, изниклано между обектива и детето им. Когато, обаче, страстта към снимането поутихна, във вълшебната книЖАРница се настани уютен шум от боричкащи се хлапета, разлистени страници, няколко категорични НЕ-та и още и още разлистени страници и съборени от лавиците книги.

Всъщност най-разкошното нещо в това място е, че освен родителите (които по принцип си постъпват така) никой и нищо не ограничава децата. Докато звучат приказките, те могат да пипат каквото поискат, да си играят с каквото поискат и да правят каквото поискат. Стига да не изтръгват от ръцете на други деца това, което вече е попаднало там. Сигурно така изглежда детския рай.

А ние ще видим още една напълно обикновена съботна сутрин там.