петък, 8 април 2011 г.

Говорихме си днес за бременните ни жени

на чаша чай
и стръкчета зюмбюл
във ваза върху кухненската маса
говорихме си с радост, без да се оплакваме
за времето
откакто гъвкавите им тела
са се превърнали във работилници
в лаборатории на алхимици
в които бури с нечовешка сила
се вихрят и заплитат елементи
неизвестни - оттогава
живота ни са връхлетели
струва ми се
някакви жени напълно непознати
с които изведнъж живеем
докато не се родят
децата ни, тогава
жените ни
се връщат бавно и изтриват
спомена за непознатата жена
с изящество, което само те владеят

Няма коментари:

Публикуване на коментар