петък, 23 ноември 2012 г.

Тази сутрин

Обелените портокали
звънят
като камбанките върху елхата
в празна стая
(от стъпките на мама
лекичко потрепват,
но нея все така я няма)
Дори мъглата
ах, дори мъглата
изглежда като свод на сребърно звънче
покрило улиците тихи

петък, 16 ноември 2012 г.

Две сестри


За жената на моряка
и жената на ковача
искам да разкажа с малко думи.

Всяка сутрин се събужда
с подредена къща
ризата му да изглади бърза
след това във кошницата слага
в кърпата грижливо свити
бучка сирене и хляб,
който вечер, след като заспи ковача
меси със светлика на луната.
А когато на пазар отиде
пред ковачницата спира
гледа го как с огъня танцува
как сред парата изчезва
и усмихва се, защото знае
колко лесно прага се прекрачва
стига да поиска
винаги, когато иска.
Вечер идва да го вземе
с най-красивата си рокля.

Виж, жената на моряка
думите ми вече е изпила.
Виждам само как привечер чака
слънцето да слезе над морето
и когато тъмнината
от ъглите изпълзява
къщата остава празна.
Тя си мисли само за ръцете на моряка
с пръсти също толкова солени
като тези на баща и
всеки път когато скриваха сълзите
от ожуленото и коляно.

Като капки дъжд са двете,
- толкова не си приличат.