Сестрата на вдовицата

Изправя се
(Кълбото се търкулва в сянката на масата)
За да оправи непокорната яка
Която все под ремъка на чантата се гъне

Пристъпва тихо до вратата
Ръката и докосва два пъти резето

Сбогуват се и пръстите и 
И потръпват леко
Към стъпките, потъващи във коридора

Все още сутрин е
А вечерта е толкова далеко