Още сънувам летния дъжд от смокини. Падат и сенките стават големи и лепнещи а тишината пак се разпуква. Там, във съня си откъсвам лист от дървото и правя си шапка. Гледай ти - вече ме няма.
Баща, който се опитва да прекарва повече време със сина си, без да загърбва интересите и работата си. Т.е. човек, чийто живот се е променил и все още не е налучкал напълно точката на покой
Няма коментари:
Публикуване на коментар