сряда, 22 август 2012 г.

Зелено

В градината
приспивах дъщеря си

Във сянката на къщата
Небето бе огромно
А ябълките - като очите и зелени

Накрая съм заспал
Когато се събудих
В хамака под дървото
Тя пееше на ябълките
А от усмивката и
Небето беше избледняло

Няма коментари:

Публикуване на коментар