четвъртък, 11 март 2010 г.

Висулките на леденото ни безразличие

Тези ледени висулки са дълги около метър. Точно под тях има тясна пъртина, между стената на къщата и паркираните автомобили на улицата. Всъщност пъртината е единственото място, по което може да се стигне до кафенето - игрална зала, в което учениците прекарват голямото междучасие и часовете, от които са избягали. А къщата се намира точно срещу училището.

Не знам кой живее в тази къща. Знам само, че трябва или да си махне сам тези висулки, или, ако не е в състояние, да се обади в Общината, за да дойдат да ги отстранят. Не, че има начин по тясната уличка, блокирана от снега и автомобилите, да мине камион със стълба.

Нямаше да ги видим, ако една възрастна жена не ни ги беше показала, точно преди да минем под тях. Каза, че една от тях се откъснала и ударила някаква възрастна жена по рамото. Късмет. Виждал съм как много по- малка удря човек по главата и какви са резултатите от това. Всъщност безразлично ми е дали такава висулка може да удари възрастен човек или дете. И в двата случая е страшно. Страшно е, че тази къща е една от многото около това училище, в квартала и в града, от която висят безразлично огромни ледени висулки. Страшно е, че само ги заобикаляме, ако ги видим, преди да са паднали върху нас.

2 коментара:

  1. Много е точно това. Днес видях един човек да замеря със снежни топки висулките над входа на "Света София". След като го поздравих, че се опитва да ги свали, той ми обясни, че го правел, защото вчера една висулка щяла да прасне кметицата. Хм... вместо, все пак, общинските власти да пазят гражданите, става обратното?

    ОтговорИзтриване
  2. супер интересен парадокс - може да се превърне в символ на състоянието в момента - хората някак са убедени, че за да се случат нещата, трябва да поемат инициативата в собствените си ръце (като с този гражданин), а не да разчитат на този, който са избрали, за да свърши работата. Ех,поне това да беше вярно, колко хубаво би било само :)

    ОтговорИзтриване