петък, 14 март 2014 г.

Арфа

Жената на съседа
Си купи арфа
След дни и дни усукани в мъла
И схлупено небе
Сега е слънце
Стаята огъва се навън
Дали от светлината през прозореца
(Децата гонят слънчевото зайче)
Или от звуците на арфата
Които влизат през стените.

Повтарям арфа, арфа, арфа...
Докато дрехата на думата изчезне
Докато четирите и букви
Разкъсат връзката, която ги удържа
И повече не виждам пръсти като струни дълги
А най накрая проумявам,
Че няма арфа, няма слънце, даже и жената на съседа
Я няма
Тук е само слънчевото зайче
И двете ми деца, които го преследват.
И нищо друго в мен не съществува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар