неделя, 2 октомври 2011 г.

Между два свята

Оставени, във ъгъла
са чантата с багажа и бащата
(по волята на майката, която днес
превръща се в езическа богиня).

Лицата на пресичащите коридора
са сериозни. А е празник.

Като сърце гигантско в ритъм невъзможен
стените непрекъснато пулсират.

От всички храмове остана само този
във който чудото се ражда.
И вярваме,
че ще се случи пред очите ни.

3 коментара:

  1. Хубави стихове, но за първи път скоби в стих... малко ми е странно

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, радвам се, че ти харесва.

    ОтговорИзтриване