четвъртък, 1 април 2010 г.

Четете ли списания за родители?

Признавам си, че нямам обстоен поглед върху списанията за родители, които излизат на българския пазар. Диана твърди, че от тях научава някакви полезни неща или по- скоро идеи, които може да изпробва по- късно на практика. Всъщност, откакто забременя, след известно лутане на принципа проба - грешка, тя започна да купува редовно две български издания - Моето дете и Моето бебе. Прелиствам ги от време на време, защото, поне аз от блогове, като тези на Василена и Точица получавам много повече идеи, с които да изненадам Борис, отколкото намирам в списанията, но това е отделен въпрос.

Това, което елегантно ме отблъсква от списанията, е начинът, по който таргитират аудиторията си. Въпреки че в главата си Моето дете се определя като "списанието за практични родители", всички преки обръщения в текстовете са към майките. А бащите, изобщо като тема, присъстват в не повече от три текста, на които съм попадал през всичките тези години.

Всъщност причината да чета и събирам идеи от блоговете е разказаният опит от първо лице. Знам, че понякога е удивително трудно да напишеш текст по зададена тема, особено като имаш точно фиксиран обем. Случвало ми се е да съм проучвал даден проблем, който е важен, но може да се разкаже с не повече от 20тина изречения, а да имам за това цяла страница. И повечето текстове, които съм правил при тези условия, не са се получавали добре. Макар списанията да могат да играят по- свободно с визията на отделните страници, голяма част от темите там страдат от същото хронично преяждане с думи и идеи, но това също е друга тема.

Поне според мен блоговете превъзхождат списанията с възможността да разказваш от първо лице и с възможността за обратна връзка, която надгражда споделения опит.

3 коментара:

  1. Четях като бременна.
    В момента категорично не. Ако попадна (в чакалня, подарено и .т.н.), особено ми вадят очите налудничави идеи за хранене (рецепта със захар и сметана за 7 месечно дете) и особено за кърмене.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, подобни неща винаги изплуват на повърхността. Както във вестниците, да речем, можеш да разбереш за пристрастията и зависимостите на издателите от политически и икономически интереси, така е и с тези издания.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз чета само като ми попадне някъде, никога не съм ги купувала почти, освен ако не са отразили някое събитие за Седмицата на кърменето или нещо друго, в което участвам. Принципно протестирам срещу рекламите на адаптирани млека, шишета и биберони, които не би трябвало да ги има. И изобщо, разбирам че трябва да се издържат от нещо, но в голяма част от тези списания текстовете са само колкото да имат оправдание, за да засипят читателя с два тона реклама. В началото харесвах Кенгуру, защото бяха различни - имаха интелигентни текстове и нямаха антикърмачески реклами. Обаче и те се предадоха и почнаха да слагат чалга изпълнителки на корицата и т.н., абе пуснаха се яко в някаква чалга аудитория. Най-точно е да се каже, че като читател се чувствам подценена, когато чета повечето такива списания. Няма как да не си кажа "Тия за толкова тъпа ли ме смятат, само защото съм майка?" А и неглижирането на бащите също дразни, много си прав.

    ОтговорИзтриване