Признавам си, че нямам обстоен поглед върху списанията за родители, които излизат на българския пазар. Диана твърди, че от тях научава някакви полезни неща или по- скоро идеи, които може да изпробва по- късно на практика. Всъщност, откакто забременя, след известно лутане на принципа проба - грешка, тя започна да купува редовно две български издания - Моето дете и Моето бебе. Прелиствам ги от време на време, защото, поне аз от блогове, като тези на Василена и Точица получавам много повече идеи, с които да изненадам Борис, отколкото намирам в списанията, но това е отделен въпрос. Това, което елегантно ме отблъсква от списанията, е начинът, по който таргитират аудиторията си. Въпреки че в главата си Моето дете се определя като "списанието за практични родители", всички преки обръщения в текстовете са към майките. А бащите, изобщо като тема, присъстват в не повече от три текста, на които съм попадал през всичките тези години.
Всъщност причината да чета и събирам идеи от блоговете е разказаният опит от първо лице. Знам, че понякога е удивително трудно да напишеш текст по зададена тема, особено като имаш точно фиксиран обем. Случвало ми се е да съм проучвал даден проблем, който е важен, но може да се разкаже с не повече от 20тина изречения, а да имам за това цяла страница. И повечето текстове, които съм правил при тези условия, не са се получавали добре. Макар списанията да могат да играят по- свободно с визията на отделните страници, голяма част от темите там страдат от същото хронично преяждане с думи и идеи, но това също е друга тема.
Поне според мен блоговете превъзхождат списанията с възможността да разказваш от първо лице и с възможността за обратна връзка, която надгражда споделения опит.
Публикации
Четях като бременна.
ОтговорИзтриванеВ момента категорично не. Ако попадна (в чакалня, подарено и .т.н.), особено ми вадят очите налудничави идеи за хранене (рецепта със захар и сметана за 7 месечно дете) и особено за кърмене.
Да, подобни неща винаги изплуват на повърхността. Както във вестниците, да речем, можеш да разбереш за пристрастията и зависимостите на издателите от политически и икономически интереси, така е и с тези издания.
ОтговорИзтриванеИ аз чета само като ми попадне някъде, никога не съм ги купувала почти, освен ако не са отразили някое събитие за Седмицата на кърменето или нещо друго, в което участвам. Принципно протестирам срещу рекламите на адаптирани млека, шишета и биберони, които не би трябвало да ги има. И изобщо, разбирам че трябва да се издържат от нещо, но в голяма част от тези списания текстовете са само колкото да имат оправдание, за да засипят читателя с два тона реклама. В началото харесвах Кенгуру, защото бяха различни - имаха интелигентни текстове и нямаха антикърмачески реклами. Обаче и те се предадоха и почнаха да слагат чалга изпълнителки на корицата и т.н., абе пуснаха се яко в някаква чалга аудитория. Най-точно е да се каже, че като читател се чувствам подценена, когато чета повечето такива списания. Няма как да не си кажа "Тия за толкова тъпа ли ме смятат, само защото съм майка?" А и неглижирането на бащите също дразни, много си прав.
ОтговорИзтриване