Спомням си как веднъж в детската градина учителката ни попита: "Деца, кой ще ми каже къде живеят кокошките?". Ангелина (май се казваше така) вдигна ръка и каза: "А пък другарко, кокошките живеят в дупки-и!". Това, разбира се, предизвика незаглъхващи вълни от смях сред децата и видимо разочарование у другарката. "Как може така, моето момиче! - каза назидателно тя - Не знаеш ли, че кокошките не живеят в дупки?". "Ами откъде да знам - отвърна момиченцето - да не съм селянка като вас!"
Не помня как завърши тази история, но споменът за нея ме връхлетя преди няколко седмици, когато отидохме за първи път през годината с Борис на вилата. Там се появи ето това куче, на което двамата с майка му даваха кокали и парчета хляб. Борис беше супер впечатлен от начина, по който кучето заравяше храната в дупки и идваше за още. И макар, че докато се разхождаме с него в града подскача от страх при вида на всяко куче, с това контакта му беше съвсем различен. Говореше му и го викаше обратно всеки път, щом се отдалечеше по пътеката нагоре.
Като дете имах шанса да раста и на село, особено през дългите лета, и да вляза съвсем естествено в света на домашните животни - кокошки, крави, кози, агнета и каквото още може да се срещне в един нормален селски двор. Все неща, до които градското дете няма особен достъп (а в зоологическата градина е съвсем различно). Мисля си още, че е супер важно да показваме обитателите на света - растения и животни - в естествената им среда на децата си. Винаги, когато можем.
Публикации
Не съм специалист, но доколкото знам, не е редно едно дете "да подскача от страх при вида на всяко куче". Децата нямат страх от нещата, докато някой не им обясни, че са страшни. Замисляли ли сте кой точно е направил това с вашия син? И дали не се обърква нещо с него и градското му детство? Със сигурност откритието му, че има свят и извън града е било важно за него. Дано продължите за му го показвате:)
ОтговорИзтриванеСтрахът винаги е ирационален. Конкретно Борис се стресна от куче, което се хвърли с лай към оградата на къща, докато минавахме по тротоара. Работим срещу този му страх при всяка среща с познат, който е с кучето си навън :)
ОтговорИзтриване