сряда, 31 март 2010 г.

Радост и усмивки

В края на миналата седмица бяхме на детски рожден ден, на три годишен приятел на Борис. Мястото беше детски клуб "Радост и усмивки", на ул. Цимерман и ме изпълни със странни и противоречиви чувства.

Клубът е разделен на две части - обособен детски кът с парзалка, къщурка и кошове с играчки и продълговато място към улицата с няколко маси, отделено от къта с барплот. Наши приятели преди време наели аниматорите, още преди да си направят клуба, и останали много доволни. Това обаче, което ме изненада, беше, че всъщност аниматорите не позволяваха на децата да играят сами и сами да измислят забавленията си. Например Борис, който дойде по- късно от другите деца, си взе едно столче и си го примъкна в къщата. Без да пречи на останалите деца, защото никой нито си играеше с това столче, нито пък проявяваше интерес към къщичката. И вместо да получи нови идеи за това как да обзаведе това си пространство, Борис остана без столчето, което жената му измъкна почти насила от ръцете. След третата подобна случка, започна да избягва аниматора по всички възможни начини.

Поне моето усещане беше, че децата са попаднали в някакъв дом, в който има повече забрани (от типа - ела сега да играеш с нас, но не пипай тези играчки), отколкото в център на забавление. Иначе по- големите деца се чувстваха добре, защото бяха въвличани в игри като влакче, минаващо през тунел от ръце (заедно с възрастните), пиене на детско шампанско и пеене на песни.

Аз поне не бих празнувал детски рожден ден на малко дете там.

1 коментар:

  1. здравейте искам да кажа че сега се прибираме от рожден ден във въпросното заведение...повече по никакъв повод не бих завела децата си там.залите действително са две-нашите деца бяха на долния етаж от който нямаха възможност да се качват нагоре защото така наречената аниматорка не им позволяваше.не можеше да не участват в игри защото така тя казва.не може да не се яде и докато те хапват никой няма право да става стола.игрите се измислят и се следят за стрикното им изпълнение под зоркия поглед на аниматорката която може би е колкото моята майка на възраст.не прави това не пипай онова....пълна пародия а и да си позволяваш да дърпаш и да щипеш децата не е редноо
    ...точно в края на рожденния ден най -учтиво събраха букети и подаръци и направо меко казано ни изгониха...побе родителите имаме тема за разговор.

    ОтговорИзтриване