неделя, 2 октомври 2011 г.

Между два свята

Оставени, във ъгъла
са чантата с багажа и бащата
(по волята на майката, която днес
превръща се в езическа богиня).

Лицата на пресичащите коридора
са сериозни. А е празник.

Като сърце гигантско в ритъм невъзможен
стените непрекъснато пулсират.

От всички храмове остана само този
във който чудото се ражда.
И вярваме,
че ще се случи пред очите ни.

сряда, 28 септември 2011 г.

Протести за Катуница


Порядъкът бе прост като летящо копие,
като замахнат нож,
като стрела, запътена да занесе звъна
на тетивото до сърцето на злосторника.

П. Манолов, из Весене

Съвсем обикновена детска площадка във Варна. Десетина момчета, облечени почти еднакво (шушляци, качулки на главите), почти всичките в училищна възраст, с бири в големи бутилки, преминават през градинката. Отиват да протестират, а не би трябвало.

Няколко майки люлеят децата си и си говорят за тълпите, които блъскали снощи колите под прозорците им. Тълпите, казват майките една на друга, крещяли за сапун и убийства. Майките се страхуват, но не отиват да протестират. А би трябвало (както и бащите, ако имаше такива в градинката в същия този ден). Всъщност и аз би трябвало да протестирам, заедно със сина си и бременната си жена, но не мога. Страх ме е, защото тълпата е неконтролируема, полицията е като вълнолом, но за да протестирам, не трябва да стоя на брега, а да вляза в бурното море. И ако го направя, най-вероятно ще се удавя.

Момчетата с качулките наистина изглеждат еднакво. Всъщност, не отиват точно да протестират, а по-скоро да се забавляват. Да заявят собствената си идентичност по някакъв начин. Вместо това се сливат с останалите, стават част от същата тази безлика, озъбена, излязла извън себе си тълпа. Затова, вместо да утвърдят собствената си идентичност, момчетата с бири и качулки, които би трябвало да са на училище, я губят.

Майките и бащите имат огромни основания да протестират. Срещу несигурността, срещу страховете, които ги обземат. Срещу собствената си безпомощност. Вместо това се свиват в собствените си приятелски кръгове и говорят тихо за безумието навсякъде. За страховете си. За безсилието на държавата, сякаш самите те не са държавата.

Аз постъпвам също като тях. Също толкова се струхувам. Да погледна устремените групички момчета в очите, за да не тръгнат срещу мен и семейството ми. Имам само този блог, в който мога да кажа какво мисля. Но продължавам да изпитвам гняв към себе си (и всички останали майки и бащи) заради собственото си безсилие. За това, че допускам страхът да определя постъпките ми. Стратът, който ме кара да постъпвам не както трябва, а както мога.

Не е виновна държавата, че допуска това да се случва. Виновен съм аз, че допускам такава държава.

сряда, 14 септември 2011 г.

Цирк Балкански във Варна


Споменът ми, свързан с ходенето на цирк, съдържа много животни в странни ситуации - тигри, скачащи през огнени обръчи, мечки върху велосипеди, кучета с фракове, гълъби, излитащи от широки ръкави, сърдити лъвове и поне три слона, вървящи един след друг, докато жонглират с огромни топки. Освен тях изплува оркестър встрани от манежа (и барабаните, които свирят туш), акробати, летящи и премятащи се високо във въздуха, под самия купол и пълни с възрастни и деца пейки.

Циркът, който дойде във Варна сега, прилича много на моя споменен цирк - като махнем тигрите, кучетата и мечките, оркестъра, летящите на трапец акробати и пълните с публика пейки. За щастие това беше първият цирк на Борис и почти през цялото очите му блестяха, смехът му звънтеше и тялото му танцуваше в ритъма на цирковата музика, идваща от огромните тонколони. На следващият ден, когато върхяме към детската градина, ме попита:
- Тате, нали пак ще отидем на цирк?
- Ще отидем, казах му, веднага като дойде някой по-голям цирк във Варна.
- Е колко по-голям? - попита учудено.
И си помислих, че всичко с цирка си е наред, особено ако не си обременен със спомени от времето, когато всъщност циркът е бил голям и пъстър.

А ето и малко полезна информация за представлението на Цирк Балкански тази година във Варна:

Билетите за възрастни са по 15, 20 и 25 лв., като тези от 15 са за не повече от 30 места, разположени зад манежа. Детските билети са по 4 и 10 лв, като първите са за деца, които стоят в скута ви. А представлението продължава 2 часа. Разбира се, повечето места са празни (с изключение на тези по 15 лв). Преместването, обаче, е под въпрос, тъй като през цялото време разпоредителите връщат преместилите се обратно в сектора, за който имат билети.

В програмата има два номера, които са наистина впечатляващи - Глобусът на смъртта (този път с пет мотоциклета, кръжащи като рояк подивели стършели) и Деветте лъва (номерът не е атрактивен, нито пък дълъг, но за сметка на това белите лъвове са наистина великолепни). Всъщност няма номер на българската трупа, като изключим водещия и единия от четирите клоуна, но това едва ли има някакво значение за децата и възрастните.

И за финал - ето една връзка към може би най-добрия цирк на планетата. Отделете малко време, за да видите 22те кратки филмчета. Струва си.

събота, 27 август 2011 г.

Привечер

Привечер
очите ми са вече сини
от взиране в морето

И светлината
е процеп, не - завеса
между световете

Дори във сенките
на кривите дървета
ръцете ти протегнати откривам

Привечер
самотата
е повече надежда

петък, 26 август 2011 г.

Очакване

И ти, и аз
на пейката под сянката на ореха
притиснати към греещия зид
ръцете си държим

Изчезнало е селото
похлупено с грамада кръстове

Останала е само тази улица
и тротоара прашен
по който бягат ни очите
очаквайки отново детски стъпки
в тишината да рисуват

Поне ръцете си държим
и имаме какво да чакаме

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Мъртво вълнение

През лятото площадът нощем
Пресичан е от бавната река
На минувачи със тела отпуснати
И плъзгащите се сред тях
Като на мързеливи ладии
Колоездачи
И само там
На пейката отсреща
Самотната старица със ръце опънати
По колената
Повдига ги, косата да отметне
За да се взира по-добре
В реката
Очаквайки сред ромона на думи чужди
Глава да вдигне, да погледне, да я види
Мъжът със колелото, който
След онази лятна буря
Все отказва да се върне

сряда, 6 юли 2011 г.

На море на юг


При последното ми ходене в Синеморец най-високата сграда там беше на два етажа. Улиците все още си бяха четири, с четири кръстовища. Хора почти нямаше, Йосиф Сърчеджиев още строеше къщата си и табелата "моля, не безпокойте", изписана върху парче от кашон, още стоеше на пътната му врата.

Спомням си, че слязох по тънката пътечка до тези скали, вълните бяха точно толкова големи, и скочих в морето. Първото ми усещане беше, че мога спокойно да дишам под водата. Въпреки вълните, видимостта беше над десет метра, което за море си е доста и в най-ясния и тих ден.

Предполагам, че Синеморец от спомените ми, маскиран като невъзможно очакване, се сблъска и разби здраво в Синеморец от началото на този месец. Не знам и аз какво точно съм очаквал, но едва ли е било всичко да си е същото, по улиците да ходят баби с черни дрехи и да одумват всяко момче с дълга коса и момиче без коса, пресичащи обедните сенки. Едва ли.

Въпреки това, Синеморец, като най-южната възможна точка за ходене на море в България, си струва пътя. Предполагам, че името му е дошло в някой ето такъв ден:

... когато имената идват съвсем логично. И заради това тълпите хора, автомобилите, автобусите и бетонните дивотии, издигнати на почти всички възможни места с и без изглед към морето, могат да бъдат преглътнати.

Пътят до Синеморец е странен. До Царево е чудесен, след което някак изведнъж свършва и продължението му много напомня на позабравен горски път, който се използва само, за да стигнат десетина автомобила до порутената ловна хижа. По него трудно се разминават коли и често поне едната трябва да отбие встрани, минавайки през изровения банкет. За сметка на това, обаче, пътят следва линията на брега и изникващите малки заливчета, в които пасат (или се къпят, или просто си стоят незнайно защо) крави.

В Синеморец има три плажа в онзи мързелив смисъл на думата - място, до което можеш да стигнеш с кола и да паркираш почти в морето, с широка пясъчна ивица за побиване на чадъри, тенти и палатки. Селският плаж - Бутамята (така и не разбрах какво означава) - е най-лесно достъпен, но над него са се извисили такива бетонни гиганти, че не ми се мисли какво се случва там, след като стотиците ол-инклузив туристи се изсипят целокупно и решат да щтурмуват морето. А и желанието на местните да се сдобият с такса за паркиране в нива от всеки е леко дразнещо. Иначе за вечерни разходки мястото си го бива.

Вторият селски плаж е на устието на Велека. Безумно красиво, с едър пясък и скали в гърба, река, която се извива, сякаш иска да изяде още малко от сушата, преди морето да я погълне и... крайно опасно, поне според мен. Привечер изглежда ето така:

А е опасно, защото дъното изчезва на един метър от брега и недай си боже за миг да изпуснеш от поглед детето, което си играе на пясъка. Пътечката до този плаж минава по високия бряг, тръгвайки от самото село, спуска се леко и стръмно и излиза на плажа. Чудесно място за разходки привечер, когато слънцето пада над реката, рибарите хвърлят въдиците си, а конете нагазят дълбоките треви.

Третият плаж (пак в онзи смисъл на думата) е Силистар. До него се стига по шосето за Резово, а има и табела, за да не пропуснеш завоя. Определено от трите селски плажа, този ми е абсолютен фаворит. За да стигнеш до брега отново преминаваш малка рекичка, която дори няма сили да стигне до морето. Но пък е очарователна с летящите навсякъде водни кончета.

Пясъкът на Силистар започва точно след нея. Заливът е сравнително голям за синеморските мащаби, пясъкът е ситен, има чадъри, шезлонги и навеси от ракита (цени за наем като на Златни пясъци) и малко барче, което не сме тествали.
Хубавото е, че поне извън високия сезон, хората там са сравнително малко, дъното е плитко метри и метри навътре и дори при силни вълни на брега е съвсем безопасно дори за малки деца. В левия и десния край на залива има достатъчно скали за гмуркане. На фона на усилията, които хората са положили, за да поддържат пътя до там, двете мостчета над реката, спасителите и барчето, двата лева за паркиране в нива изглеждат напълно справедливи. А заливът, в лявата му четвъртина, изглежда ето така:

Въпросът с хотелите в Синеморец всъщност е въпрос на късмет и свободни места. Ние отседнахме ето тук и ако очакванията ни не бяха по-високи заради чусесния хотел, в който бяхме в Бургас, сигурно и този щеше безрезервно да ни хареса. Но пък на фона на цените там, някак може да се преглътне това да чакаш 20 минути един от тримата сервитьори да дойде да вземе поръчката на една от трите заети маси.

Останалите плажове в Синеморец са по-скоро... индивидуални. До тях се стига случайно, след като тръгнеш по ръба на високия бряг и откриеш място, до което можеш да се спуснеш. Има достатъчно малки заливчета със средна дължина от по десетина метра, които са спокойни и тихи, заради трудния достъп. Но до тях се стига трудно с макло дете, освен ако не го носиш на раница на гърба си.

ПС Обикновено в Синеморец духа. Когато вятърът спре, което също се случва, излизат комари, оси и конски мухи. Което прави носенето на репелент абсолютно задължително.