Мъртво вълнение

През лятото площадът нощем
Пресичан е от бавната река
На минувачи със тела отпуснати
И плъзгащите се сред тях
Като на мързеливи ладии
Колоездачи
И само там
На пейката отсреща
Самотната старица със ръце опънати
По колената
Повдига ги, косата да отметне
За да се взира по-добре
В реката
Очаквайки сред ромона на думи чужди
Глава да вдигне, да погледне, да я види
Мъжът със колелото, който
След онази лятна буря
Все отказва да се върне