Утре

На моста тъжен аз седях
и виках мама през реката
пред мен небето, натежало
привеждаше житата

Пътеката от хълма
се спускаше, сама
жена - но не, не беше мама
а сянката на есента

С ръце лицето си да скрия
поисках, но какви
са тези стари длани
пред моите очи

На моста тъжен аз седях
и виках през реката
реката ми отвърна само
с вълни от тишина