Само с гларусите

Само с гларусите си делим
Пътеката между морето и брега
Тази септемврийска сутрин

Техните трипръсти букви
Върху пясъка разказват

Повече какво да кажа нямам

Търново

Лабиринт
от каменни стълбища и стрехи
е замъкът на детството.

Тук,
където и да спреш да си починеш
като камъчета се търкалят
спомени и приказки.

После улиците се пресичат
във прегръдка.
Град, от който никога не тръгваш.

Зелено

В градината
приспивах дъщеря си

Във сянката на къщата
Небето бе огромно
А ябълките - като очите и зелени

Накрая съм заспал
Когато се събудих
В хамака под дървото
Тя пееше на ябълките
А от усмивката и
Небето беше избледняло

Соленият вятър

Още сънувам
летния дъжд от смокини.
Падат и сенките
стават големи и лепнещи
а тишината
пак се разпуква.
Там, във съня си откъсвам
лист от дървото 
и правя си шапка.
Гледай ти - 
вече ме няма.

Сестрата на вдовицата

Изправя се
(Кълбото се търкулва в сянката на масата)
За да оправи непокорната яка
Която все под ремъка на чантата се гъне

Пристъпва тихо до вратата
Ръката и докосва два пъти резето

Сбогуват се и пръстите и 
И потръпват леко
Към стъпките, потъващи във коридора

Все още сутрин е
А вечерта е толкова далеко

Още малко

ех,
онази плитчина
в която спънах се, за да погледна
морето и бушуващите риби
онази същата
в която се научих да се гмуркам
и да плувам
търся вече цяло лято

а слънцето не ми помага

затиска ме в пукнатините
на камъните, дето са заръфали брега
и кара ме да търся миризмата
на милостивите им сенки
изпълнени със водорасли
и черупки, хиляди черупки
наточени като бръсначи

онази плитчина, в която искам
от слънцето по пладне да се скрия
все някак си ще я открия
само още малко да отдъхна
краката ми нарязани да си починат

още малко, само още малко

Между два свята

Оставени, във ъгъла
са чантата с багажа и бащата
(по волята на майката, която днес
превръща се в езическа богиня).

Лицата на пресичащите коридора
са сериозни. А е празник.

Като сърце гигантско в ритъм невъзможен
стените непрекъснато пулсират.

От всички храмове остана само този
във който чудото се ражда.
И вярваме,
че ще се случи пред очите ни.