четвъртък, 2 юли 2015 г.

Тиха улица

Вратата е съвсем обикновена
Зелена е
Едва се вижда
Сред розите
Високи колкото дървета
Боята е на люспи
Около двата некролога
А вътре в къщата
Достатъчно пространство се отвори
Още миналата есен
(защо когато всичко свърши
веднага не започва нещо ново)
По прашния, нападал липов цвят
Е пълно със следи от стъпки
Които от вратата тръгват
Сами
Почити на пръсти
И връщат се напразно уморени
Боята по вратата е на път да падне скоро
Цялата
От викове надежда

Лятото едва сега започва